У меня на канале вышло новое видео! Захватывающая история о трагичной судьбе императора Ираклия, так и не прозванного великим. Всем, кто хочет поддержать канал, жду вас там❤ (я вложил в него очень много сил).

Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
На бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Иван Вазов
- 1883г.

Профессор Лев Якубинский, „История древнерусского языка“, 1953:
Церковнославянский язык, функционировавший на Руси с X–XI веков, по своему происхождению, как известно, является древнеболгарским языком, который при устном употреблении и при переписке неизбежно русифицировался.  :face-blue-smiling:

"Я имею дело с древнерусской литературой X-XVII веков, а древнерусская литература связана с болгарской литературой все время - на протяжении семи веков, в разные эпохи, эти связи были разными, но прежде всего самая большая и величайшая связь - это , что мы получили литературный и книжовный язык из Болгарии. Нет сомнения, что наша литургия и наша литература были привезены к нам прежде всего из Болгарии до того момента, пока в России не стали переводить книги непосредственно с греческого, но с греческого она снова переводилась на тот язык, который мы получили из Болгарии. Связь с Болгарией осуществлялась через литературу, через язык и другими способами – через искусство, пение и богослужение. Все это было передано из Болгарии, повлияло и создало богатство русской культуры."      

академик Дмитрий Лихачов

Трубецкой, Н. С. „Общеславянский элемент в русской культуре“ (История. Культура. Язык, Москва, 1995 г., стр. 143 / сп. „Вёрсты“, Париж, 1927 г.):
Таким образом, русский литературный язык является прямым преемником языка церковнославянского, который, в свою очередь, представляет собой не что иное, как древнеболгарский язык, подвергшийся в течение веков известным видоизменениям под влиянием местных говоров. :face-blue-smiling:

Академик Дмитрий Лихачев:
«Мы в России очень чувствуем большую благодарность к Болгарии за свой литературный язык, за начало литературы русской и за те замечательные идеи, которые в Симеоновый век были провозглашены, — идеи общечеловечности… Церковнославянский язык, перенесенный на Русь из Болгарии не только через книги, но и устно — через богослужение, сразу стал на Руси своеобразным индикатором духовной ценности. Болгария дала восточным славянам высший слой языка, „полюс духовности‟, чрезвычайно обогативший наш язык, давший нашему языку нравственную силу, способность возвышать мысль, понятия, представления. Это язык, которому доверяли самые высокие мысли, на котором молились, на котором писали торжественные слова. Он все время был “рядом” с русским народом, обогащал его духовно». :face-blue-smiling:

Я из Българии и однажды с бабушкой пошёл в церковь.
В те времена я учился во втором классе и только что начали изучать русский язык.
Поп поёт "Многая лета, многая лета, мноооооогая лее-еееета..."
Спросил у бабушки:
"- Почему Поп поёт на русском языке?!"
А она ответила:
" Ето не русский, а старо болгарский..."

Достоверное обяснение!!! На надо забывать роль святой  Олги - Болгарска принцеса из болгарской столицы Плска (Плиска/Плисков), котороя основала
город Плсков/Плесков > Псков и сделала много для принятия християнской религии в Киевской Руси.

Я болгарка, и русский язык для меня как родной, близкий и знакомый. ❤️

Академик Филипп Фортунатов, „Лекции по истории русского языка“, 1902:
Тот язык, который мы называем церковнославянским, есть не что иное, как древнеболгарский язык. Этот язык оказал колоссальное влияние на русский язык, обогатив его той отвлеченной лексикой, которой не хватало живому народному говору. :face-blue-smiling:

Николай Сергеевич Трубецкой:
«По своему происхождению церковнославянский язык является древнеболгарским языком». :face-blue-smiling:

Академик Измаил Срезневский, „Мысли об истории русского языка“, 1849:
Старославянский (церковнославянский) язык, принесенный на Русь, по своей основе является древним болгарским диалектом. :face-blue-smiling:

Профессор Григорий Ильинский, „Очерк древнейшего периода истории русского языка“, 1913:
Церковнославянский язык, ставший на Руси языком религии и государственного делопроизводства, по своему существу был древнеболгарским языком. Русский литературный язык не просто заимствовал из него отдельные элементы, а буквально вырос на его основе. :face-blue-smiling:

Я болгарин. Несколько лет жил в Москве. Местный знакомый спросил как по болгарски говорят "ложка" и "глаз". Я ответил - "лъжица" и ^око". Знакомый сказал:  "ты говоришь как в церкви"...😊

Преди няколко години един умен българин попита: кои са тия църковнославянските?

Я Из Велики Преслав ,Цар Симеон Велики Заплатил СОЗДАНИЕ БОЛГАРСКОГО Азбука,ЧТОБЫ ОТДЕЛИТЬСЯ ОТ ГРЕЧЕСКОГО ЯЗЫКА,ВИЗАНТИЯ И ВЛИЯНИЕИ СЛУЖЕНИЕ НА ИХ ЯЗЫКАХ В ЦЕРКВИ.
Потом Ета азбука поехал в Киевскую Русь!

Живяла съм в Русия общо 6 години. Главно в Москва. Много често срещах грамотни хора- руснаци, които бяха потресени като разбираха, че в  България пишем на кирилица. Не си спомням да съм срещала българин, който да НЕ знае, че в Русия се пише на кирилица.

Два Колоса: Митрополит Киприян и Григорий Цамблак
Как двама велики българи от Търново пренесоха Българската държавна традиция в Руските княжества и как поставиха основите на Руската империя, Руската Култура,  Руската Църква и Християнски традиции
За да разберем мащаба на това епохално събитие, трябва първо да погледнем към Царевец и хълма Света гора в Търново през средата на XIV век. Това е времето на невероятен културен и духовен разцвет при българския цар Иван Александър. В манастира „Света Троица“ край тогавашната столица великият Теодосий Търновски основава книжовна и философска школа, която по-късно е поета и развита от Патриарх Евтимий.
Това място не е просто религиозна обител, а интелектуална „фабрика за държавници“. Там младите българи се увличат по висша дипломация, философия, астрономия, чужди езици и най-вече – по хилядолетната доктрина за свещения и суверенен произход на Българското Царство. В тази рафинирана среда израстват Киприян и неговият по-млад родственик Григорий Цамблак. Те не са просто наблюдатели, а преки ученици, съратници и продължители на делото на Патриарх Евтимий.
Когато усещат, че османската заплаха наближава и дните на Търновград са преброени, тези мъже напускат пределите на родината. Те не си тръгват като уплашени бежанци, а като мисионери с висша геополитическа задача: да спасят и съхранят българския имперски код, като го засадят на нова, по-безопасна земя. Преди да стигнат до руските предели, те прекарват години в Константинопол и Света гора (Атон), където се доказват като най-опитните и авторитетни дипломати на Вселенската патриаршия.
Митрополит Киприян: Архитектът на Руската държавност и модел за империя
Роден в Търново около 1330 г., Киприян Българинът пристига на север в момент, в който руските земи тънат в пълен политически и културен мрак. По това време Москва е просто едно от многото уязвими и разпокъсани княжества, които плащат тежък, унизителен данък на татарите от Златната орда. Липсва общ закон, липсва единна културна идентичност, а местните князе се избиват помежду си в жестоки междуособици за власт и територия.
През 1375 г. Киприян е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва. Неговата първоначална мисия е да обедини духовно тези разкъсани територии. Пътят му обаче е осеян с препятствия. През 1380 г., непосредствено след славната Куликовска битка, мощният московски княз Дмитрий Донски се опитва грубо да подчини църквата на своите капризи. Тогава Киприян показва железния си търновски характер – той категорично отказва да бъде политическа пионка, анатемосва княза и демонстративно напуска Москва. С този акт той доказва на местните властници, че духовната, културната и правната легитимност стоят много по-високо от временните амбиции на регионалните владетели.
Времето бързо доказва правотата на българина. След смъртта на Дмитрий Донски, новият велик княз Василий I осъзнава, че без гениалния ум и международния авторитет на Киприян държавата му няма как да оцелее. На 6 март 1390 г. Киприян влиза триумфално в Москва като „Митрополит на цяла Русия“ и на практика поема кормилото на държавното управление.
Само пет години по-късно, през 1395 г., идва най-тежкият изпит. Страшният монголски завоевател Тамерлан (Тимур) настъпва с огромна, непобедима армия, решен да изтрие Москва от лицето на земята. В този момент на всеобща паника и отчаяние Киприян проявява висша държавническа интуиция. На 26 август 1395 г. той организира невиждано по мащаб общо народно литийно шествие и пренася чудотворната икона на Богородица от град Владимир в застрашената Москва. Уплашени от тази внезапна, фанатична духовна мобилизация и единство на руския народ, войските на Тамерлан неочаквано обръщат конете си и се оттеглят без пускането на нито една стрела. Това събитие бетонира авторитета на Киприян като фактически баща на руската нация и спасител на държавата.
В своя златен период на управление (1397 – 1406 г.) Киприян извършва колосалната реформа, която променя Русия завинаги:
• Езикова и културна реформа: Той пренася изцяло правописната реформа на своя учител Патриарх Евтимий. Налага старобългарския език (познат днес като църковнославянски) като единствен държавен, административен и богослужебен стандарт, премахвайки хаотичните местни диалекти.
• Историческо самосъзнание: Съставя „Троицкия летопис“ – първата общоруска история, която за първи път внушава на хората, че са граждани на една Велика Русия, а не просто поданици на отделни враждуващи помежду си князе.
• Правна и църковна реформа: Превежда и внедрява десетки български богослужебни книги, устави и съдебни кодекси, с което кодифицира руското право по византийско-български имперски модел.
Когато Киприян умира на 16 септември 1406 г., той е погребан с най-високи държавни почести в Успенския събор в Кремъл като национален светец, оставяйки след себе си здравия фундамент на бъдещата Руска империя.
Продължава в коментара....

Взаимоотношения между Болгарией и Россией были великолепны и оказали значительное влияние на культуру обеих стран. Из Болгарии были привезены алфавит и церковные книги. Из России, во время и после мрачных времен турецкого рабства, были привезены некоторые литературные и научные произведения.

Шахматов, А. А. „Очерк древнейшего периода русского языка“ (Энциклопедия славянской филологии, Выпуск 11.1, Петроград, 1915 г., стр. XXVIII):
Русский литературный язык по своему происхождению — язык церковнославянский, древнеболгарский, испытавший на себе в течение веков влияние живой русской речи.